Актьорът Калин Сърменов в ПИК и "Ретро": Харесвам смирението на Борисов, другите лицемерничат
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният актьор и директор на Сатиричния театър Калин Сърменов винаги изразява активната си гражданска позиция и прави проницателни коментари по горещите политически теми. Той анализира за „Ретро“ сложната обстановка в държавата и сподели мнението си дали трябва да се направи кабинет в рамките на този парламент, или да се върви към предсрочни избори.
Сърменов успешно ръководи вече доста време Сатиричния театър, в който и тази година има немалко хитови спектакли, за които билети се продават месеци напред. Той е убеден, че с добър мениджмънт и ясни приоритети резултатите са налице.
– Г-н Сърменов, според вас трябва ли да се направи кабинет в рамките на този парламент, или е по-добре да се върви към нови избори?
– Задължително трябва да има кабинет! Ако някой твърди другото, не мисли доброто на България. В момента, в който направим един анализ по какъв начин приемаме примерно бюджета... Ние нямаме бюджет втора година, при тази динамика на живота! Давате ли си сметка какво е това за едно общество? Ние си прехвърляме топката – бюджетът от миналата, от по-миналата година...
Само това ако сложите на дъската като плюс или минус, много лесно ще разберете, че имаме спешна нужда от правителство. Оттук нататък трябва да бъдем предсказуема държава. Да се знае какво се случва с нас, за да може икономиката да върви. А ние все повече и повече се превръщаме в непредсказуема държава, което води до намаляване на инвестиции, до намаляване на сигурност, до намаляване на доверие у инвеститорите.
– Кой носи отговорността за политическия хаос, който цари вече толкова време?
– Този, който го започна, и хората около него. А ние много добре знаем кой е той. В една държава, в която бяхме стигнали ниво на предсказуемост, на спокойствие, на равновесие, изведнъж се започна една кампания, което доведе дотук. Някой да ви каже, че не знае кой е, ще бъде лицемерно. Станахме прекалено лицемерни. Всичко това, което се случва в момента, е една голяма лицемерщина, на базата на която се опитват да оправдаят политически или някакви личностни достойнства. Което е нелепо – да не мислиш ти за държавата. Моите уважения, но не е възможно президентът, който сложи тези хора на власт, да излезе и да каже за „Продължаваме промяната“ – аз много съжалявам, те ме подведоха.
– Това искрено ли бе според вас?
– Не знам, може и да е искрено, нямам представа. Но според мен не бива въобще да се коментира. Как така – те ме подведоха. Ти си сложен на такова ниво, на което грешките са фатални. Белята, която може да се направи, е огромна. Това ли постигнаха с всичките им съветници, с всичките политически подготовки, с всичките претенции...
– Има ли президентът право на такава грешка?
– Няма право. Всичко това, което се случва, е приоритет на детска градина. В детската градина ти можеш да си позволиш да бъркаш, този да стане приятел, пък после да се разочароваш. Ние говорим за бъдещето на една държава! А то се дава в ръцете на едни, меко казано, несериозни хора, да не употребявам други думи. И изведнъж – това е грешка. Не може такива фатални грешки да се правят. Никой не е безгрешен, но когато става въпрос за бъдещето на децата ни, за утрешния ден и за хора, които претендират за политически опит вече, за политически знания... Такава грешка мога да допусна аз, който нямам никакъв опит в политиката.
– Мислите ли, че Бойко Борисов трябваше лично да се ангажира и да приеме мандата за съставяне на правителство?
– Аз много уважавам смирението на Борисов и на хората около него, що се отнася до политическата ситуация в момента. Изключително важно е това смирение, защото то води до евентуална възможност за консенсус. Така че аз съм за това различните интереси и пристрастия да бъдат сложени на заден план. За съжаление, той е единственият човек, който го прави. Останалите лицемерничат. Изведнъж се оказа, че Габровски нямал управленски опит, а преди това Киро и неговите приятели бяха с огромен опит, нали?!
– Но сега време за смирение ли е, или за решителни действия?
– Не можеш да имаш решителни действия в ситуацията, в която се намираме. Толкова е разделена държавата, какво – да го докараме до гражданска война ли?! Ние сме на ръба на абсолютното незачитане от никой на никого. Напротив, тук трябва всеки да се погледне в огледалото и да каже: Вижте, аз спирам дотук, грешки, грешки, но продължаваме напред, защото държавата заминава. Целият свят около нас се тресе, ние имаме политическа криза.
– В този хаос и несигурност време ли е за театър и за изкуство?
– Винаги съм казвал, че ние сме надстройка, не сме база. Ако бяхме база, сигурно щях да ви кажа – да. Но за съжаление, сме надстройка и сме много зависими от икономическата, от политическата среда, от нещата, които се случват в живота ни, защото хората ходят на театър, когато са спокойни.
– Кой е най-лошият актьор в политическия театър?
– Едва ли мога да кажа кой е най-лошият. Те всичките си мислят, че е много сложно това, което правят. Пиарите им дават едни опорни точки, които са толкова жалки, че тук даже не можем да говорим за артисти. Артистът е професионалист, човек, който работи с емоции, с думи... Това са едни жалки подобия на самодейци. Разбира се, има и много достойни хора политици.
Но искам да кажа, че проблемът с медиите също е голям. За много ваши колеги е прозрачно на каква страна са. В момента живеем в една изключително нереалистична медийна среда. След третото изречение трябва средна интелигентност, за да разбереш кой е купен, кой по какъв начин от кого е зависим.
– Сега за Сатиричния театър – каква година отчитате, кой беше най-големият ви успех?
– Най-големият ни успех е, че успяхме да превърнем театъра в едно предсказуемо място. Сатиричният театър бе сертифициран по стандартите на ISO за степен на обслужване, за начин на работа, за развитие на процесите, това е много важно за зрителите и за България – да дадем пример.
– А кой е най-касовият ви спектакъл?
– В момента – „Всички обичат Гари“, „Сатирично кабаре“, „Една задръстена звезда“ и разбира се, „Вечеря за тъпаци“ – това са хитовете на голяма сцена. А представлението „Постоянната съпруга“, което Бойка Велкова направи на камерна сцена, е абсолютен хит в момента. Билетите се продават 3 месеца напред.
– При вас нещата сякаш вървят, общо взето, стабилно. Нямате ли си и вие някакви скандали, г-н Сърменов? В Народния театър станахме свидетели на огромно напрежение.
– Опитвам се да нямаме. Ние работим с хора и никой никога от нищо не е застрахован. Но когато човек се занимава с мениджмънт и като си подреди правилно приоритетите, битката е по-ясна и по-конкретна и резултатите са по-ясни и конкретни. Аз много съжалявам за Народния театър, искрено го казвам. Защото това разделение води само до едно-единствено нещо – до загуба на смисъл и демотивация на талантливи прекрасни колеги.
– Кое е за вас културното събитие на изминалата година?
– Това, че ние все пак успяваме да се борим в тази среда, в икономическата и политическата криза. И салоните продължават да са пълни, и продължават хората да се интересуват и от опера, от изобразително изкуство – това е събитието. Всичко останало са неща, които всеки по някакъв личен начин би ги възприел. Но глобалната картина е тази и аз смятам, че тя е много достойна. С цялата си обич прегръщам всички колеги, които работят в областта на културата.
– А кое е политическото събитие на годината и кое – антисъбитието?
– Мисля, че антисъбитието е въртележката от избори и липсата на основа и логика.
А за политическото събитие – за съжаление, не мога да кажа, че има такова.
